Има ли нужда тенисът от промени в правилата и защо те са толкова сложни

Тенисът е спорт с много традиции, което е едно от нещата, които го правят толкова завладяващ и специален. Но има ли нужда тенисът от осъвременяване на правилата, така че да се адаптира към днешните нужди на спортистите, организаторите и привържениците?

Много от популярните спортове – волейбол, футбол, американски футбол и т.н., са претърпявали значителни промени в правилника си, които в началото са се стрували абсурдни на мнозина, но след време вече не можем да си представим как изобщо сме играли или гледали този спорт преди.

Не е нужно да се потапяме твърде дълбоко в тениса, за да измислим потенциално полезни промени в правилата. Тази тема отново се повдигна от експорти на tennis.com, като те питат защо да не се въведат почивки след края на всеки се. Ами ако броим погрешно хвърляне на топката при сервис, което не е ударено, като грешка? А ако се забрани така наречената I-формация при двойките?

Основното нещо, което пречи на тези и други промени в играта, е липсата на „комисия по правилата“.

НФЛ, НБА и MLB имат такива организации, но не и професионалният тенис. Това е една от основните причини, поради които в продължение на твърде много години турнирите от Големия шлем не можеха дори да се споразумеят как да завършат мач от пет сета и защо ATP и WTA не са възприели простата идея да се играят сервиси след докосване на мрежата.

За разлика от големите отборни спортове, професионалният тенис не е лига с единна, ясна система за управление. Промените в правилата в тениса се ръководят от официалния ръководен орган на световно ниво - Международната федерация по тенис (през 2026 г. ITF ще има новото име: Световен тенис/ World Tennis).

ITF е глобална организация, представляваща над 100 държави, и винаги е била натоварена да определя основните правила за цялата тенис екосистема. Проблемът с промените в правилата е, че те трябва да бъдат одобрени от членовете на ITF на годишното общо събрание, където консенсусът не е сигурен и различните групи имат различни - и понякога противоречиви - цели и интереси.

Системата създава много бавен и бюрократично сложен механизъм за промяна на правилата. Също толкова важно е, че другите заинтересовани страни в професионалния тенис – четирите турнира от Големия шлем, ATP и WTA – са автономни субекти (оттук и различните версии на тайбрека в последния сет, които все още виждаме). Те обикновено играят добре помежду си, докато не престанат да се съобразяват.

Пийт Бодо от tennis.com прави сравнение с NFL, където драстичните промени в правилата са често срещани. 10-членният комитет по състезанията на NFL, състоящ се предимно от главни треньори, генерални мениджъри и ръководители на отбори, събира информация от множество източници (включително медицински експерти, играчи и представители на NCAA) всяка година. Комитетът изготвя предложени промени в правилата, които собствениците гласуват предложенията.

Трудно е да си представим, че тенисът не би могъл да измисли рационализирана, сравнима структура, която да адресира въпроси, свързани с професионалната игра в туровете и на турнирите от Големия шлем. Подобряването на правилата за неща като времето, разрешено между сервисите или за почивки до тоалетната, е в най-добрия интерес на всички заинтересовани страни на професионално ниво. ITF може отделно да реши как да приложи подобни промени към некомерсиални надпревари като младежки турнири, тенис лиги и други аматьорски начинания.

Сега вземете един от любимите проблеми на известния треньор Дейв Макферсън, който ръководеше брилянтната кариера на двойки на братята Боб и Майк Брайън - I-формацията на двойки. Той смята, че тя трябва да бъде забранена. Но не знае как подобна промяна в правилата би се наложила при сегашната система.

„Играчите откриха преди 20 години, че I-формацията прави много трудно връщането на сервис“, казва той. „Така че сега имате много точки, които са къси и грозни, и губим това изкуство на страхотните двойки на всички повърхности, освен на бавните.“

Треньорът смята, че вторият играч в сервиращия отбор трябва да заеме началната си позиция зад линията за сервиране, за да даде на играещите на ретур „справедлив шанс“ при посрещане на сервиса.

Сред примерите за евентуални промени са още играчите да имат само една възможност да си подхвърлят топката за сервис, както и да се играе след начален удар попаднал в полето, но докоснал мрежата.

Но големият проблем към момента е не дали една или друга промяна би добавила стойност, а липсата на орган, който да изучава възможностите, да прилага или отхвърля промени в правилата, които да запазят и повишат интереса към спорта на глобално ниво. Тук става въпрос за бавната скорост на адаптация на играта към съвременните тенденции и реалността днес за професионални спортисти, организатори и фенове.