Алкарас: В началото изобщо не мислех, че са крампи

Карлос Алкарас каза, че първоначално не е бил сигурен дали има крампи или проблем с аддуктора по време на мача си срещу Зверев.

„В началото изобщо не мислех, че са крампи. Беше един специфичен муслул. Не знаех точно какво е. Тичах към форхенд и започнах да го усещам в десния аддуктор. Затова извиках физиотерапевта. Защото беше точно в този момент, останалата част от краката... левият крак беше добре. Не добре, но прилично. След това, с целия стрес, не знаех какво се случва. Не знаех дали ще се влоши или не. В този момент просто говорих с физиотерапевта и му казах: „Окей, просто се затичах и започнах да усещам десния аддуктор.“ Просто казах на физиотерапевта какво се е случило и той реши да вземе медицинско прекъсване.“

„Е, очевидно се чувствам уморен“, каза още на пресконференцията след мача испанецът, който може да стане най-младият мъж, спечелил кариерен Голям шлем, ако в неделя спечели първата си титла от Откритото първенство на Австралия. „Очевидно тялото ми може да бъде в по-добра форма, честно казано, но мисля, че това е нормално след пет часа и половина. След мача просто направих всичко необходимо, за да се опитам да се почувствам по-добре утре. Ледена баня... Сега ще ми направят физиотерапия и ще видим.

Надявам се да не е нищо сериозно, но след пет часа и половина мач и толкова високо физическо натоварване, мисля, че мускулите ми ще са схванати и просто трябва да направя всичко необходимо, за да съм в най-добрата си форма за финала.

Това беше един от най-трудните мачове, които съм играл в кариерата си досега“, каза 22-годишният тенисист. „Смятам, че физически днес играхме на предела си. Мисля, че нивото на петия сет беше наистина много високо.
Просто съм много, много щастлив, че спечелих, че се върнах. Слагам този мач на първо място сред най-добрите мачове, които съм печелил.

Когато бях по-млад, имаше много мачове, в които просто не исках да се боря повече или просто се отказвах“, каза шесткратният шампион от Големия шлем. „После просто узрях и започнах да мразя това чувство... Всяка следваща стъпка, дори и само една секунда повече страдание, една секунда повече борба, винаги си заслужава. Ето защо просто се боря до последната топка и винаги вярвам, че мога да се върна в играта във всяка ситуация.“