Бившата №1 Плишкова: Не си правя илюзии, че всичко ще мине гладко, но вярвам, че съм готова

Каролина Плишкова някога беше номер едно в света и игра в два финала от Големия шлем, но сега се опитва да се завърне като играч, който дори не е сред първите хиляда в света. Това може да е последното ѝ пътуване в кариерата, но може би Австралия ще ѝ даде нова енергия и ще възстанови вярата ѝ, че може да се върне в тенис елита.

След като получи тежка контузия на глезена по време на US Open 2024, Плишкова претърпя две операции и се опита да се завърне миналата есен. Въпреки това, тя изигра само три мача, преди да изчезне отново от сцената.

Завръщането ѝ в турнири от по-ниско ниво ѝ показа, че пътят обратно ще бъде по-сложен, отколкото е изглеждало на пръв поглед.

„Имаше дори момент, в който си помислих, че може би никога няма да се върна. Не само кракът ми болеше – гърбът ми, ръката ми, всичко ме болеше. Просто нямаше смисъл“, призна тя в интервю преди да отлети за Австралия, където ще опита да започне наново.

„Турнирите в Австралия винаги са били любимата ми част от сезона, винаги съм се наслаждавала на всички надпревари там. Затова съм още по-развълнувана, особено след като миналата година не можах да бъда там. Но нямам очаквания, просто се надявам да се получи. Не само турнирите, а цялата атмосфера. Никога не се знае кога може да е последният ти път. Не мисля, че някога ще се върна само за да посетя мястото, след като кариерата ми приключи.

Започвам в Бризбън, както през повечето години. Обикновено се представям доста добре там, затова използвам защитения си ранкинг за този турнир. След това е Аделаида и накрая Мелбърн. Така че, три турнира.“

Трябва да кажа, че нещата се успокоиха малко от първото ми завръщане през есента. Може би започнах прекалено рано през есента. Кракът ми наистина не беше готов, нито пък тялото ми. Сега е по-добре. Прекарах почти целия декември без големи проблеми.

Разбира се, мачовете са друга история и наистина ми липсват. Не си правя илюзии, че всичко ще мине гладко – може да не е перфектно. Но тренирах доста, макар и не толкова, колкото когато бях по-млада. Все пак вярвам, че съм готова.

Чудех се дали си струва да се правя опити да се връщам. Но после си дадох малко пространство, дистанция и започнах да тренирам малко по-различно. Затова реших, че искам да опитам отново в началото на годината.

Играх много тренировъчни мачове, което ми даде оптимизъм. Играх два пъти с Екатерина Александрова, а също и с Никола Бартункова. В Тенерифе играх два или три мача, включително срещу Юлия Грабер, а след това в Прага с Катержина Синякова.
Преди губех повечето от тренировъчните си мачове, но този път почти всички минаха добре. Това беше приятна изненада.

Не искам да съдя прекалено много въз основа на тренировките, но когато се опитах да се върна през есента, играх ужасно и едва спечелих един сет. Сега се чувствам много по-добре.

Мисля, че женският тенис постоянно се развива и всичко става все по-бързо. Всички работят усилено, дори и да няма големи скокове. Топ играчите са доста стабилни от няколко години, но има и някои нови млади лица.

Сега няма много тенисистки, които просто тичат и връщат топките – тенденцията е по-скоро към бърз тенис без дълги разигравания. Играта се основава повече на сила и скорост и няма много време за мислене, което всъщност може да е леко предимство за мен.

Нямам планове за след Австралия. Честно казано, искам да изчакам и да видя как ще се развият нещата там, а след това може би ще направим по-дългосрочен план. Просто ще видя как ще се развият мачовете, как се чувствам психически и физически и колко искам да продължа.Определено не искам да се насилвам. Така че, ако не съм физически добре, знам, че няма смисъл да продължавам.

Предложиха ми и много „уайлд кард”, така че бих могла да играя в много турнири. Но наистина искам да играя само ако мога да го правя без болка и ако ми е приятно.“, каза още Плишкова в интервюто си за Reuters преди потеглянето за Австралия.