Фереро с първо интервю след раздялата с Алкарас

„Боли ме“, каза Хуан Карлос Фереро в интервю за Marca, записано в академията му във Вилена, където Алкарас се е формирал като юноша. „Дадох всичко от себе си. Вложих душата си в този проект“, каза треньорът.
Сензационната новина за раздялата им предизвика редица последващи реакции през последните дни, като много хора от света на тениса изразиха своите мнения и версии за случилото се. Двамата главни герои обаче мълчаха досега. Фереро сложи край на мълчанието си, за да представи своята версия на историята.
Бившият №1 в света искаше да изясни няколко неща: че финансовата разлика в подновяването на договора не е била решаваща; че решението да се прекрати партньорството не е било взето от самия Карлитос, а от неговото обкръжение; и че от другата страна не е имало реална готовност да се преодолеят различията. Той също така каза, че се нуждае от време, за да преживее загубата, и не изключи възможността в бъдеще да тренира Яник Синер.
„Всичко изглеждаше, че ще продължи гладко. Вярно е, че когато една година приключва, някои договорни въпроси трябва да бъдат преразгледани. И както при всеки нов договор, с оглед на следващата година, имаше някои точки, по които не се съгласихме. Както при всяко преговаряне, едната страна дърпа в една посока, а другата – в обратната. Лагерът на Карлос търси най-доброто за него, а аз търся най-доброто за мен. Имаше някои въпроси, по които не можахме да постигнем съгласие.
Възможно е някои от тези въпроси да бяха решени, ако бяхме седнали да поговорим, но в крайна сметка не го направихме и решихме да не продължаваме. Това е, което наистина се случи. Има моменти, които няма да разглеждам в подробности, но по които не се съгласихме и в крайна сметка се разделихме.“
„Говореше се, че искам повече, и е вярно, че те винаги са ми показвали уважение, като ми даваха много висок процент през онези ранни години, когато бях толкова тясно свързан с него. И съм им благодарен за това. В крайна сметка се опитах да изясня, че парите не са били един от проблемите, нито причината да участвам в този проект“, продължи шампионът от Ролан Гарос 2003.
И какво тогава? Беше ли решението на Алкарас да спре да тренира във Вилена, в академията на Фереро, и вместо това да тренира в Мурсия, у дома си — като същевременно промотира собствената си академия — ключов фактор?
„Бих искал да мисля, че не. Очевидно Карлос тепърва започва в този свят и те искат да изградят силна академия, което е логично. Никога не сме го възприемали като съперничество. Не приемам някои от нещата, които са били казани – че съм дал приоритет на неговото идване във Вилена и че той е трябвало да се адаптира към мен. Това не е вярно. През последните две години постепенно стигнахме до разбирането, че Карлос, предвид изискванията на Тура, иска да прекарва повече време у дома. И тези, които трябваше да се адаптират, бяхме ние.“
„Когато прекарвате толкова много време заедно, винаги има известно износване. Мисля, че толкова много пътувания, толкова много време далеч от дома – тези неща оказват своето влияние. Но в рамките на отбора се подкрепяхме много и една от причините за привличането на Самуел Лопес беше да предотвратим влошаването на тези отношения“, каза още Фереро.
„И двете страни могат да бъдат спокойни, че дадохме абсолютно всичко, което имахме. Аз дадох всичко. Вложих душата си в този проект. Мисля, че инвестирах огромно количество време, усилия и работа, и беше важно да намеря екипа и хората, които ми позволиха да го направя. В крайна сметка съм изключително благодарен за подобно преживяване.“
„Говорих с Карлос предварително, за да попитам дали е запознат с всичко, и той отговори утвърдително. Оттам нататък говорих с хората, с които трябваше да говоря.“
„Взаимоотношенията между нас през цялата година бяха отлични. Никога не сме имали спорове. Пристигането на Самуел донесе свеж въздух в отбора, така че взаимоотношенията ни можеха да продължат и в бъдеще. Беше много добра година и когато приключихме в Торино, всички мислехме, че ще продължим. След това се случи това, което се случи, и пътищата ни се разделиха, но първоначално идеята беше да продължим, и затова казах това, което казах в изявлението“, добави трикратният шампион от Купа Дейвис с Испания.
„Искам да се разделим с тях в добри отношения. Несъгласието по някои въпроси не означава, че преставаме да бъдем приятели или че не поддържаме много добри отношения. Пожелавам на Карлос всичко най-добро и вярвам, че той има потенциала да стане най-великият тенисист в историята.“
Фереро потвърди, че вече е получил няколко предложения за сезон 2026, но заяви, че в момента не се чувства готов да приеме ново предизвикателство. Има нужда от време, за да осмисли всичко, да излекува раните си и да види кой проект би му допаднал. Ясно е, че вече не иска да развива млад играч, както направи с Алкарас, а по-скоро да работи с вече утвърден играч.
„И двамата се нуждаем от време, за да преработим напълно тази раздяла. Това не е нещо лесно. В момента ме боли. Трудно е да се откъснеш от такива отношения за една нощ. Трябва да има период на траур. И преди всичко, предполагам, че ще ме боли, когато го видя да играе в турнири – тогава всички споделени преживявания се връщат. Мисля, че ще отнеме време“, каза треньорът.
„Имам нужда от два-три месеца, за да се успокоя и болката да отмине. След това, ако се появят други възможности, ще ги обмислим. В крайна сметка, това бяха почти осем години без почивка и много време далеч от дома. Сега ценя това, че съм у дома.“
А ако получи предложение от Синер? „Това е нещо, което ще трябва да обмисля. Те са изключителни играчи, но както казах и преди, сега не е моментът да мисля за нещо подобно или да давам отговор. В момента е време да премина през трудния етап, защото все още мисля за Карлос всеки ден и не е моментът да мисля за други“, отговори Фереро.
Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!














