Треньорите на Алкарас взеха приза за №1 през 2025 г. на ATP

Хуан Карлос Фереро и Самуел Лопес бяха обявени за треньори на годината на наградите на ATP за 2025 г. Испанците помогнаха на Карлос Алкарас да си върне първото място в ранглистата на ATP, където и зимува.

Фереро е първият треньор, спечелил наградата два пъти, след като беше номиниран за същата чест през 2022 г. Лопес се присъедини към треньорския екип на Алкарас преди сезон 2025 и никога не е имало съмнение, че между него и Фереро ще има добра химия.

„Много съм щастлив от наградата“, каза Фереро пред ATPTour.com. „Нямах никакво съмнение, че Самуел ще се впише много добре в нашата работна философия, защото работим заедно от много години и той знае точно какво искам за Карлос. Той върши страхотна работа от самото начало.“

Лопес добави: „Всичко беше лесно, защото резултатите дойдоха“, каза той с усмивка. „Познавам Хуан Карлос от десетгодишна възраст, а Карлос - откакто направи първите си стъпки в Академията [Ferrero Tennis]. Бях с Пабло Кареньо Буста през този период, но споделихме много моменти заедно. Работната атмосфера е много спокойна, защото винаги сме се познавали и разбирахме от какво се нуждае Карлос.“

Алкарас завърши годината с осем титли, включително трофеи от Ролан Гарос и US Open, както и от ATP Masters 1000s в Монте Карло, Рим и Синсинати.

Откакто категорията „Треньор на годината“ беше добавена към наградите на ATP през 2016 г., Фереро е номиниран за отличието четири пъти и го е спечелил два пъти. Наградата се гласува от колеги треньори.

„Честно казано, откакто започнах този проект, никога не съм имал цел да спечеля наградата „Треньор на годината“, каза Фереро. „Но работата да бъде призната от други треньори, които разбират, както и ние, колко е сложна... за мен означава много, че я спечелих два пъти. Тази година е двойно по-удовлетворяващо, защото я споделям със Самуел.“

Испанското дуо помогна на Алкарас да постигне най-добрия си резултат в кариерата и водещи за сезона 71 победи. Фереро и Лопес бяха на една и съща вълна в посланията си.

„Може би освежих нещата, защото Хуан Карлос е с него от седем години, а аз съм нов“, каза Лопес, който преди това е тренирал самия Фереро, както и Пабло Кареньо Буста и Николас Алмагро, преди официално да се присъедини към отбора на Алкарас. „Познавам отбора и всички сме допринесли еднакво, но по различни начини. Преди всичко, ние наистина настоявахме, че работата трябва да е забавна.

Фереро добави: „Целта е Карлос да работи на 100 процента и да извлече всичко от таланта, който има в себе си. Правим това чрез упорит труд и дисциплина, но също така със забавление и радост. В това отношение аз може би съм малко по-строг и по-сериозен. А Самуел е шегаджия, той е по-отворен. Но той също така има сериозната страна, от която се нуждаеш, когато става въпрос за работа.“

„Карлос е узрял и осъзнава колко е важно да изразява чувствата си“, каза Лопес. „След Монте Карло той говореше много повече за това как се чувства и това наистина му помогна да се изразява повече, по отношение на трудности, страхове и всичко, което идва с това да бъде там и да се справи с напрежението на тура.“

Способността на Алкарас да издържи на напрежението най-вероятно беше ключът към края на сезона като номер 1 в ATP в Торино, момент, който Лопес никога няма да забрави.

„В личен план спечелих първия си турнир от Големия шлем на Ролан Гарос, като бях част от отбор като треньор, и каква победа!“, каза Лопес. „Тогава, в края на годината, знаехме, че има шанс да я завърши като номер 1 и въпреки че никой в отбора не беше обсебен от това по това време, постигането му в Торино също беше много щастлив момент.“

С поглед към сезон 2026, ентусиазмът на Фереро и Лопес за това, което предстои, гори по-ярко от всякога.

„Нашата мисия е да поддържаме амбицията му жива“, каза Лопес. „Не можем да почиваме на лаврите си с постигнатото от него. Отсега нататък тази мотивация трябва да продължава да расте, да искаме още големи неща, които са достъпни за толкова малко хора, и оттам нататък да оставаме мотивирани и да не се задоволяваме с нищо, винаги стремейки се към още с радостта, с която е известен, която се предава и на останалите от нас.“