Защо обичам Новак Джокович

Обичам Новак Джокович и като невероятен спортист, а извън корта и като голям ЧОВЕК! 

Най-кратко казано, обичам Ноле на корта заради шахматната му мисъл и желязна  психика, пълно себераздаване и несломима воля за победа! Извън корта обичам и високо ценя Ноле заради неговата човещина и щедрост!

Да, на корта Новак Джокович не е чак толкова стабилен от основната линия като Яник Синер. Не може да изстрелва до безкрай мощни снаряди от всяко едно положение, да блъска топката като южнотиролеца, докато противникът му сгреши.  Да, Ноле не е така многообразен в действията си и експлозивен като Карлос Алкарас. Да не говорим за гения в това отношение Джон МакЕнроу, който имаше чувство за топката и в малкото си пръстче. Да, Новак не е вече и така бърз на корта. Той няма котешката пъргавина и бързина на Рафа Надал.

Но, едно голямо НО! Никой в света на тениса НЕ може да се мери със сърцатата игра на Ноле, с неговото себераздаване в името на победата – лична или отборна за Сърбия в Купа „Дейвис” или в ATP Cup. Повод за тези редове отново ми даде драматичният финал на АТП 250 турнира в Атина (за скоростното му организиране голям принос има самият Джокович)  между Новак и симпатичния италианец Лоренцо Музети.  23-годишният Музети е прекрасен тенисист – елегантен стил, разгромяващ бекхенд (обратен удар) с една ръка, който изстрелва неотразимо по правата или пък прави къс диагонал за минаващ удар, когато противникът му е на мрежата. Жертва на тези „пасинг шотове” в Атина ставаше в неделя и Ноле. Честно казано, смятах, че отличната игра на Лоренцо и голямата разлика от 15 години във възрастта ще отнемат титлата от Джокович.  А и една победа за Музети бе жизнено необходима, за да може да се класира за Финалите на АТП в Торино. 

Но Ноле за пореден път доказа, че един тенисист е голям, велик, когато съумява да спечели мач именно, когато не е във върхова форма. Именно когато играта му не върви по мед и масло, но желязната воля е винаги налице . Но отново какво себераздаване показа той на твърдата настилка в атинската зала! В тричасовата изнурителна борба той изцеди до капка своите  физически и психически сили! Неистова  умора бе изписана на лицето му. Тя личеше във всяко едно движение на тялото му. Пред Джокера имаше обаче, както винаги, една цел – ПОБЕДАТА. И той никога не се отказва от нея. Затова никой негов съперник, колкото и да го води в резултата, не е сигурен до последната топка в своя успех. Защото Ноле е с гърди пред другите и с още нещо. Той (поне видимо) не се смущава от негативен за него временен резултат, а напротив концентрира се, мобилизира се още повече и заиграва по-добре. Да не говорим, че 38-годишният сърбин играе тениса наистина като шахмат в движение. Той размества играча срещу себе си по корта, както шахматистът пешките по дъската, изчаква го търпеливо и в удобния момент го „матира” с изненадващ  решаващ удар. Но за такава игра се иска гъвкав ум и тактическа зрялост. Ноле ги притежава в изобилие. И за тези негови качества го обичам! Да играеш на такова равнище на 38 години, се изискват обаче най-вече желязна самодисциплина, упорита физическа и игрова работа, фокусиране върху спорта, а не върху странични занимания!

Обичам и ЧОВЕКА Ноле извън корта! Неговото чувство за хумор, артистичното му умение  да имитира добронамерено свои колеги, таланта му към чужди езици – изразява се свободно не само на английски, но и на италиански, френски и др..Способността му да понася и неизбежните понякога загуби не само мъжки, но винаги от сърце да поздравява съперника,  дори и да се пошегува. Твърдостта му, с която отстоява своята  кауза, дори спорна, както беше при ваксинирането срещу  COVID-19, когато той трябваше да пропусне през 2022 г. Australian Open и US Open. Макар че беше смятан за фаворит в тях. Със същата решимост той застана зад студентите в Сърбия, протестиращи енергично срещу президента Вучич и властите в Белград за прозрачност и реформи по повод на трагедията в Нови сад.

Обичам човека Новак заради неговата човещина. Няма случай неговата Родина Сърбия да е претърпяла някакво бедствие – земетресение, наводнение, пожари и др., и той да не се е притекъл веднага на помощ. Ще изпрати бързо хеликоптер, камиони с провизии, палатки, лекарства, ще преведе на пострадалите райони големи суми свои пари, ще подпомогне лечението на пострадали. Активният филантроп е основал фондация „Новак Джокович”, която подкрепя  деца от общности в неравностойно положение. Неслучайно още през 2015 г. той бе назначен за посланик на добра воля на УНИЦЕФ. Симбиозата „голям спортист – голям човек” не е  честа и просто няма начин да не породи обич и уважение!

Автор: Борислав КОСТУРКОВ