Предишната шампионка в Куинс Олга Морозова и интересната история на женския тенис преди пет десетилетия

Петдесет и две години след като вдигна трофея в Куинс Клъб, Олга Морозова се завърна, по-възрастна, по-мъдра и... все още технически защитаваща титлата си шампионка. 

През 1973 г. победата ѝ на Rothman′s London Grass Court Championships идва в първия мач за титла в новата ера на WTA. Въоръжена с дървена ракета и осма поставена, родената в Москва десничарка побеждава № 3 Евон Гулагонг с 6:2, 6:3, за да спечели вероятно най-голямата титла на сингъл в кариерата си.

„Това трябва да е някакъв рекорд, нали?“ каза Морозова с палав блясък, като се засмя на идеята, че царуването ѝ като шампионка на „Куинс“ спокойно се простира в продължение на пет десетилетия.

По причини, които скоро щяха да станат исторически, Били Джийн Кинг и Роузи Касълс пропуснаха надпреварата поединично през тази седмица - вместо това спечелиха двойките - но жребият за сингъл беше препълнен. Маргарет Корт и Крис Евърт бяха начело на 64-те състезателки, а повечето от най-добрите в света се явиха за това, което по онова време беше ключова тренировка за Уимбълдън.„Аз съм тенисистка, а тенисистът иска да печели, така че когато го правиш, имаш хубави спомени“, каза Морозова при завръщането си в Куинс тази седмица. „Не се чувствам точно като у дома, но се чувствам много добре“.

Сега отново е в календара на WTA HSBC Championships, състезание от категорията WTA 500, отдавна заема почетно място в британската тенис история. Но през 70-те години на миналия век той вече се е натоварвал от едновременното провеждане на турнири за мъже и жени. През 1974 г. британската асоциация по тенис премества състезанието за жени в Ийстборн, с което поставя началото на изключително успешен турнир на южното крайбрежие, но лишава Морозова от възможността да защити титлата си.

Някои части на „Куинс“ остават почти същите като преди. Редовите къщи с двускатен покрив все още се извисяват над терена, а временните трибуни са били пълни дори тогава. Тревата винаги е била безупречна.

И все пак Морозова не може да не се възхити колко много се е променило.

„Дворът със старата тухлена сграда е същият, но атмосферата е съвсем различна“, казва тя. „Тя все още е традиционна и, разбира се, имате прекрасна трева, каквато беше, когато ние играехме. Но има повече хора и всичко се усеща по-голямо и по-ярко с цялото брандиране".

В личен план победата в „Куинс Клъб“ е дълбоко удовлетворяваща за Морозова, което оправдава нейното поставяне под номер 8 на Уимбълдън през следващата седмица. По онова време, преди компютъризираната ранглиста, разпределението на местата се решава от комисия и високият ѝ рейтинг повдигна няколко вежди.

Контекстът на нейната победа е още по-значим, тъй като през седмицата се събират повече от 60 състезателки за среща на върха в близкия хотел „Глостър“. На тази среща, в нощта преди полуфинала в Куинс, се ражда WTA.

Участието в срещата никога не е било опция за Морозова. Пет години след началото на Откритата ера тя продължава да се състезава като аматьор под контрола на Съветската федерация по тенис - ръководният орган диктува къде може да играе и задържа паричните ѝ награди, но покрива пътните и другите ѝ разходи.

Морозова не е видяла почти нищо от чека за 1000 паунда, който получава за триумфа си в турнира „Куинс“ (около 15 000 паунда в днешни пари), което беше наполовина по-малко от сумата, присъдена на шампиона при мъжете Илие Настасе. Морозова си спомня, че е отседнала в мрачен хотел със закуска в близкия Earls Court и е хванала метрото до кортовете.

Въпреки това страстта ѝ към играта не угасва и преди няколко месеца тя е зарадвана от обаждане от LTA, в което я питат дали все още притежава трофея.

Когато става ясно, че оригиналът е изгубен - Морозова никога не го е вземала вкъщи, нито пък е получавала реплика - ръководният орган на британския тенис се заема да поръча нов трофей и Морозова е помолена да се присъедини към комисията, която помага за изработването на дизайна му.Върху новата награда са гравирани имената на всички бивши шампионки, като Франсоаз Дюре, Ан Хейдън-Джоунс, Нанси Ричи, Корт и Евърт, които побеждават Морозова на финалите на Ролан Гарос и Уимбълдън през 1974 г., дори когато се срещат на двойки в Париж.

„Това е нов дизайн за ново поколение“, каза Морозова. „Но за щастие, с няколко добри имена в него, за начало!“
Далеч от това да се изгуби в носталгията, Морозова, която сега е на 76 години и е баба, отбелязва развитието на женската игра от времето на нейния разцвет. Тази година общият награден фонд за жени в „Куинс Клъб“ надхвърля 1 милион паунда, а LTA планира до 2029 г. да се изравни с този за мъже.

„Женският тенис очевидно е много, много по-голям сега - по целия свят“, каза тя. „Сега има толкова много турнири за дами, а също и за юноши. Различни държави всяка седмица, което ни прави по-силни. Навлизаме все повече и повече таланти са привлечени в играта, което това е много интересно."

Вдъхновителка на поколения играчи от стария Източен блок, Морозова със сигурност е изиграла своята роля в тази еволюция. Освен че е първата рускиня, спечелила титла от Големия шлем, тя има значителен принос и като треньор по тенис - както в родината си (сред нейните протежета са Елена Дементиева и Светлана Кузнецова), така и във Великобритания, която е неин дом през последните три десетилетия.

Освен че изгражда семейния си живот в Лондон, Морозова е наета от LTA, за да развие програмата за юноши, и работи с редица британски играчи, включително Лора Робсън, която сега е турнирен директор на HSBC Championships.В понеделник Морозова се наслаждаваше на споделеното наследство, като махаше на феновете от балкона с изглед към новоименуваната Арена „Анди Мъри“.

Към нея се присъединиха британката Кристин Труман Джейнс, която печели Куинс през 1960 г., година след като на 17 години покорява Ролан Гарос, и Ингрид Льофдал Бенцер, бивша състезателка от Топ 15, която е член на първия Съвет на играчите на WTA.

„В наши дни не съм често на тенис сцената, но е толкова приятно да се върна, за да видя стари приятели и да си спомня, че, да, аз бях част от всичко това“, каза Джейнс. „Играли сме толкова отдавна, но всичко това е просто прекрасно да се види.“

Шведката Льофдал Бенцер, която се изправя срещу Евон Гулагонг в „Куинс“ през 1973 г., а по-късно самата тя се установява в Лондон, повтори чувствата. Макар да отбеляза колко различен е бил спортът тогава, тя каза, че онези години са били незабравими не само за тениса, но и за всичко, което се е въртяло около него.

„Движението на жените, расовата политика, музиката... изглеждаше, че навсякъде обществото се променя“, казва тя.

Тя си спомни за момент на несигурност в първите дни в Тура. „Траен спомен от срещата в „Глостър“ е, че се страхувахме, че няма да имаме достатъчно състезателки, които да подкрепят идеите ни, и Били Джийн се прочу с това, че Бети Стоув пазеше вратата, за да не си тръгнат хората“, каза тя.

Бенцер разсъждава и за това колко много неща са били заложени на карта: ограниченията, поставени от националните федерации, липсата на автономия на играчите и смелостта, която е била необходима, за да се откъснеш.
„Нашият живот и бъдеще бяха поставени на карта, а създаването на WTA през онази седмица в Лондон ни даде сила в единството.“

Повече от 50 години по-късно завръщането на тура в Западен Лондон се усещаше като пълен кръг.
„Знам, че билетите са почти разпродадени“, каза Морозова. „Организирано е невероятно добре. На играчите ще им хареса да играят на тази красива трева преди Уимбълдън, в Лондон. Навсякъде, където погледнете, от гостоприемството до съблекалните и тренировъчните кортове, всичко е направено на много високо ниво. Това е всичко, за което може да се мечтае."

Източник: WTA