Мария Мицова: Усетих напредъка, натрупан в подготовката

Националката по бадминтон при жените Мария Мицова се представи чудесно на турнирите в Гърция и Украйна, като игра финал и полуфинал на единично. Използвахме краткото завръщане на 20-годишната левичарка от Русе, за да говорим с нея.

- Мария, записа отлични резултати в последните два турнира, в които участва – финал в Гърция и полуфинал в Украйна. Как се развиха състезанията през твоя поглед?
- Честно казано и аз съм много приятно изненадана. Усетих напредъка, натрупан през подготвителния период. По време на турнирите треньорът ми разучаваше всяка моя съперничка предварително и изготвяше точен тактически  план, който да следвам в играта си срещу тях. Така ми оказа огромна помощ и резултатът е налице – две силни седмици и два добри турнира за мен.

- Разкажи повече къде и как се готвиш, какво учиш.
- От година и половина живея в София. Преместих се тук, за да работя с настоящите си треньори – Орлин Цветанов и Петя Неделчева. Двамата са страхотен екип и има толкова много да се научи от тях. Орлин има опита зад корта, а Петя има опита на корта, така че аз получавам каймака на теорията и практиката в бадминтона. Отношенията треньор - състезател са двустранен процес и затова  и аз винаги се старая да давам най-доброто от себе си.Вече втора година уча в НСА “Васил Левски”  и начинът, по който академията позволява съчетаването на високо спортно майсторство и образование, непрестанно ме амбицира. Образованието винаги е било съществена част от моя живот и съм изключително благодарна, че мога да го реализирам дори и докато се състезавам на високо ниво. 

- Как попадна в залата за бадминтон? Тренирала ли си нещо друго?
- Започнах в Русе. Не мога да не спомена първите си треньори – Стефан и Росица Христови. В началото на всяка учебна година те правеха демонстрации в моето начално училище и сестра ми, която е една година по-голяма от мен, веднага се записа. Аз бях още в детската градина и играех народни танци. Мама и татко много искаха да запишат и мен на бадминтон, но аз не исках. Отказвах в продължение на цяла година., докато не станах и аз първи клас и не присъствах на ежегодната демонстрация в училището... Тогава дори и не се замислих, преди да се запиша. И така до днес бадминтонът остана единственият спорт за мен.



- Ти си част от националния отбор на България, който спечели сребърните медали от Европейското първенство през 2016 г. Можем ли да помечтаем и за европейска титла?
- Този спомен си остава най-емоционалният. Момичетата бяха страхотни и се раздадоха докрай. Смятам, че имаме изключително силен женски отбор и за титла не знам, но определено сме заплаха за повечето европейски отбори. През февруари следващата година предстои отново в Казан европейско отборно първенство за мъже и жени. 

- Какво ти предстои до края на сезона?
- Ох, ами той тепърва започва :D. Дотук съм имала четири плътни седмици с пътувания и програмата ще продължава да е все така натоварена. Другата седмица започват и двубоите ми във френската лига с отбора на "Екс", продължават турнирите, започват и занятията ми в университета. Но нещото, което най-нетърпеливо очаквам е едномесечна подготовка в Азия. Тя ще се състои от 20-дневен тренировъчен лагер в Тайван с техния национален отбор и треньорите им, който е организиран благодарение на добрите контакти на Орлин Цветанов и ще се реализира със собствени средства. Следва 10-дневен тренировъчен лагер в Япония, организиран и финансиран от Българска федерация бадминтон. Главната цел на подготовката е добро представяне на Европейското първенство за мъже и жени през април 2018 г.

- Какво обичаш да правиш извън корта? 
- Спортът не е просто занимание – той е начин на живот. Дори и да съм в залата само по 5-6 часа на ден, през останалото време също живея по начин, съобразен с активното ми физическо натоварване. Постоянно търся начини за по-бързо и по-ефективно възстановяване, грижа се за здравето и спортната си диета, гледам мачове, правя анализи. Малкото свободно време, което ми остава, обичам да споделям с близки и приятели, а когато сме на път, обожавам да чета различни книги.

Любомир Тодоров